Студентска му работа!

Чудесно е, когато виждаш усмихнати лица! Някак си те зарежда с особен тип енергия! Още повече, ако това е резултат от усиленатат ти работа.
Не така стои въпросът със студентските общежития, когато след неуморни нощи, прекаране пред компютъра, в усилия справедливо да дадеш на всеки студент заслъженото му (общежитие). И въпреки това винаги ще възцарява недоволството! Оново недоволство, породено от това, че "студентът винаги е прав".
За последните две годин се научих да вниквам внимателно в тази психика и да се опитам да изясня, че има неща, които дори ние - младите, не можем да променим. И въпреки че всяка една нормативна уредба или заповед търпи промени, то тя остава неизменена като идейно съдържание! Различни остават стъпки, по които тя се следва.
За какво мечате всеки първокурсник, напуснал родния град (село), вдишал от посивелия въздух на Софйското поле? Някои мечтаят да станат велики учени (въпреки че те са вече на изчезване), други купнеят да се отдадат на покварния живот, а трети просто не знаят за какво са тук!


Разбира се, в реда на нещата остава въпросът с няколкогодишното пребиваване и къде всеки студент ще полага "морно тяло". Мигом изнивка така болезнената тема, наречена "Студентски общежития". "Еманацията" на студентското мислене е достигнала вече такива граници, че идеята за малка стаичка, в която просто да успееш да преживееш следващите няколко години, се превърна в долнопробен бизнес, в който нуждаещият винаги търпи щети от всякакъв порядък.

Ето така изглежда едно "средностатистическо" студентско общежитие

За съжаление в една така объркана университетска система, в която изпъква единствено името и добрите стари традиции, нещета стават все по-лоши. Съвестността остава неоценена, социалните възможности пренебрегнати... Оцеляват единствено т.н. връзкари, или тези, които с бърза мисъл и голям джоб успяват да изпреварят другите!
Двегодишният ми опит като че ли понякога се оказва ненужен, за да се справя с неправдата. Крепи ме единствено мисълта, че видях стотици усмихнати лица, на които подарих доверие и добро отношение! И това доверие прерастна в приятелства!

Да живее Алма Матер!

Прегръдка от Могер...

Едва ли някой някога е чувал за град, наречен Могер (Moguer)...
Разположен на левия бряг на Рио Тинто, като че ли с пръст би докоснал бреговете на залива Кадис (El Golfo de Cadiz) в югозападна Испания.
Независимо от броя на населението - около 17 хил. души, Могер се нарежда сред градовете, съхранили духа на Испания. Фламенкото живее с все по-голяма страст, а вярата на хората в Девата превръща този малък град в извор на милосърдие.


Съчетанието на античното с модерното е така преливащо, че напомнят романтичните поеми, писани по улиците на града.
Възникнал като римско селище, в чийто център се издигала величествена кула, прахта по тротоарите като че ли все още помни тъжния спомен от мюсюлманското нашествие...


"Te llevaré Moguer a todos los lugares y a todos los tiempos, serás por mí, pobre pueblo mío, a despecho de los logreros, inmortal" са думите, с които Хуан Рамон Хименес Монтесон (Juan Ramón Jiménez Mantecón) обезсмъртява родния край в поемите си... Красиво е!


Легендите, разказвани от всяко дете в Могер, добавят към романтиката на града мистериозен привкус. А вечният аромат на плодове с ритъмът на фламенко прегръщат сетивата.
И кой би отказал такава прегръдка в прохладните андалусийски нощи?!
Не бих могла да бъда аз...

El dormir es como un puente
que va del hoy al mañana.
Por debajo, como un sueño,
pasa el agua, pasa el alma.

Ten cuidado cuando besas el pan . . .
¡Que te besas la mano!

Mi vida fue salto, revolución, naufragio permanentes: Moguer, Puerto de Santa María, Sevilla, Moguer, Francia, Madrid, Moguer, América. Y en América, Nueva York, Puerto Rico, Cuba, La Florida, Washington, La Argentina, Puerto Rico, Maryland, Puerto Rico.

Страст по испански...

Естрея Моренте (Estrella Morente) или просто жената, която не само пее и танцува фламенко, а съпреживява цялото усещане за Испания...


Една магия, която най-справедливо заслужава името си - а именно"звезда".

Едва ли скоро би могло да ми се случи нещо по-хубаво от това - да стана част от незабравимите и изпълнения. Обаятелното и излъчване, както и страстната музика и пригласящите я женски гласове, не само пленяват сетивата ти, а те отнасят без съмнение на юг от Пиринеите.
Няма да скрия, че очите ми се изпълниха със сълзи, когато я слушах. Чувствах се, като че ли съм далеко от нещата, които най-силно обичам и не може да са до мене. Сърцето ми биеше, а всеки момент бе изпълнен с уникално преживяване.
Традиционната фолклорна музика, ритъмът, китарите, страстта... така силно ме обгърнаха, че за миг забравих какво всъщност правя там.


Лицето и все едно беше зашито с една така нежна и мила усмивка, а тръпчинките по бузите подсказваха колко бе щастлива.

Благодаря, разбира се, на Мустафа, който взе билети за втория ред в залата, та да мога да се насладя визуално.
Странно е, когато така силно искаш нещо, а е така сложно е да го имаш. Чудя се в такива моменти - борбеността не е ли просто самоутеха?! Колко силно трябва да следваме мечтите си, за да ги направим реалност?!


В едно свое интервю, Естрея Моренте казва: "За мен това е най-важното, най-хубавото нещо, което би могло да ми се случи - да съм родена точно там, където съм се родила." Уви, за всички ни това е важно, но понякога си мисля, че корените на душата ми са някъде там - по крайбрежието на Андалусия, хладния полъх от Сиера Невада и аромата на цветята в Гранада...
И в купнежа си да докосна този блян - ме поглъща онова странно усещане, че съм така далеко... Може би само за сега!