Кой не е слушал за него...

Сред личностите на Геолого-географския факултет към СУ "Св. Климент Охридски" траен спомен винаги оставя проф. д-р Стефан Карастоянов.

Този "блестящ ум" на българската география за пореден път доказа на студентите си, че "титлата", която носи се записва с главно "П".
Специалист по регионална и политическа география, зам. председател на Българското геополитическо дружество и редица още заемани от него длъжности, професорът твори ли твори!
Черното му име едва ли потъмнява така светлата му и отворена същност. Разбирането, което проявява сред студентите си, го прави така "обичан". Всезнаен привърженик на "сините" и орловия му поглед не поставят под критика смелите му изказвания и позиции.
Разбира се, тези, които имат смелостта да изкажат бунтарско мнение, биват обявявани в комунисти, лишени от каквато и да е култура, още повече знание!
Жалко е да говорим за всички онези, изказали привързаността си към футболни отбори, различни от този на "Левски". Ала уви! Такава е съдбата на студента, дръзнал да бъде верен на идеите си пред "Идоли" на Географията като проф. Карастоянов.
Дори днес, след двучасовата лекция за Природоресурсния потенциал на Източна Европа и Азия, всички стояхме безмълвни. Чудя се дали защото просто повечето нямаше какво да кажат, или защото никой не схвана противоречивите идеи за същността на природните условия и ресурси. Всички обаче останахме единни в мението си за него. Той бе професорът с главно "П", чието име беше над всички и всичко, а ние продължавахме да бъдем неуките и заблудените в убежденията си!

Студентска му работа!

Чудесно е, когато виждаш усмихнати лица! Някак си те зарежда с особен тип енергия! Още повече, ако това е резултат от усиленатат ти работа.
Не така стои въпросът със студентските общежития, когато след неуморни нощи, прекаране пред компютъра, в усилия справедливо да дадеш на всеки студент заслъженото му (общежитие). И въпреки това винаги ще възцарява недоволството! Оново недоволство, породено от това, че "студентът винаги е прав".
За последните две годин се научих да вниквам внимателно в тази психика и да се опитам да изясня, че има неща, които дори ние - младите, не можем да променим. И въпреки че всяка една нормативна уредба или заповед търпи промени, то тя остава неизменена като идейно съдържание! Различни остават стъпки, по които тя се следва.
За какво мечате всеки първокурсник, напуснал родния град (село), вдишал от посивелия въздух на Софйското поле? Някои мечтаят да станат велики учени (въпреки че те са вече на изчезване), други купнеят да се отдадат на покварния живот, а трети просто не знаят за какво са тук!


Разбира се, в реда на нещата остава въпросът с няколкогодишното пребиваване и къде всеки студент ще полага "морно тяло". Мигом изнивка така болезнената тема, наречена "Студентски общежития". "Еманацията" на студентското мислене е достигнала вече такива граници, че идеята за малка стаичка, в която просто да успееш да преживееш следващите няколко години, се превърна в долнопробен бизнес, в който нуждаещият винаги търпи щети от всякакъв порядък.

Ето така изглежда едно "средностатистическо" студентско общежитие

За съжаление в една така объркана университетска система, в която изпъква единствено името и добрите стари традиции, нещета стават все по-лоши. Съвестността остава неоценена, социалните възможности пренебрегнати... Оцеляват единствено т.н. връзкари, или тези, които с бърза мисъл и голям джоб успяват да изпреварят другите!
Двегодишният ми опит като че ли понякога се оказва ненужен, за да се справя с неправдата. Крепи ме единствено мисълта, че видях стотици усмихнати лица, на които подарих доверие и добро отношение! И това доверие прерастна в приятелства!

Да живее Алма Матер!

Прегръдка от Могер...

Едва ли някой някога е чувал за град, наречен Могер (Moguer)...
Разположен на левия бряг на Рио Тинто, като че ли с пръст би докоснал бреговете на залива Кадис (El Golfo de Cadiz) в югозападна Испания.
Независимо от броя на населението - около 17 хил. души, Могер се нарежда сред градовете, съхранили духа на Испания. Фламенкото живее с все по-голяма страст, а вярата на хората в Девата превръща този малък град в извор на милосърдие.


Съчетанието на античното с модерното е така преливащо, че напомнят романтичните поеми, писани по улиците на града.
Възникнал като римско селище, в чийто център се издигала величествена кула, прахта по тротоарите като че ли все още помни тъжния спомен от мюсюлманското нашествие...


"Te llevaré Moguer a todos los lugares y a todos los tiempos, serás por mí, pobre pueblo mío, a despecho de los logreros, inmortal" са думите, с които Хуан Рамон Хименес Монтесон (Juan Ramón Jiménez Mantecón) обезсмъртява родния край в поемите си... Красиво е!


Легендите, разказвани от всяко дете в Могер, добавят към романтиката на града мистериозен привкус. А вечният аромат на плодове с ритъмът на фламенко прегръщат сетивата.
И кой би отказал такава прегръдка в прохладните андалусийски нощи?!
Не бих могла да бъда аз...

El dormir es como un puente
que va del hoy al mañana.
Por debajo, como un sueño,
pasa el agua, pasa el alma.

Ten cuidado cuando besas el pan . . .
¡Que te besas la mano!

Mi vida fue salto, revolución, naufragio permanentes: Moguer, Puerto de Santa María, Sevilla, Moguer, Francia, Madrid, Moguer, América. Y en América, Nueva York, Puerto Rico, Cuba, La Florida, Washington, La Argentina, Puerto Rico, Maryland, Puerto Rico.

Страст по испански...

Естрея Моренте (Estrella Morente) или просто жената, която не само пее и танцува фламенко, а съпреживява цялото усещане за Испания...


Една магия, която най-справедливо заслужава името си - а именно"звезда".

Едва ли скоро би могло да ми се случи нещо по-хубаво от това - да стана част от незабравимите и изпълнения. Обаятелното и излъчване, както и страстната музика и пригласящите я женски гласове, не само пленяват сетивата ти, а те отнасят без съмнение на юг от Пиринеите.
Няма да скрия, че очите ми се изпълниха със сълзи, когато я слушах. Чувствах се, като че ли съм далеко от нещата, които най-силно обичам и не може да са до мене. Сърцето ми биеше, а всеки момент бе изпълнен с уникално преживяване.
Традиционната фолклорна музика, ритъмът, китарите, страстта... така силно ме обгърнаха, че за миг забравих какво всъщност правя там.


Лицето и все едно беше зашито с една така нежна и мила усмивка, а тръпчинките по бузите подсказваха колко бе щастлива.

Благодаря, разбира се, на Мустафа, който взе билети за втория ред в залата, та да мога да се насладя визуално.
Странно е, когато така силно искаш нещо, а е така сложно е да го имаш. Чудя се в такива моменти - борбеността не е ли просто самоутеха?! Колко силно трябва да следваме мечтите си, за да ги направим реалност?!


В едно свое интервю, Естрея Моренте казва: "За мен това е най-важното, най-хубавото нещо, което би могло да ми се случи - да съм родена точно там, където съм се родила." Уви, за всички ни това е важно, но понякога си мисля, че корените на душата ми са някъде там - по крайбрежието на Андалусия, хладния полъх от Сиера Невада и аромата на цветята в Гранада...
И в купнежа си да докосна този блян - ме поглъща онова странно усещане, че съм така далеко... Може би само за сега!

Que Viva España !

И все пак в мене живее една испанка "que ha perdido el rumbo"!

И всеки път, когато се завърне в мислите си, донася полъха на Средиземноморието...

...виковете на тълпите...
и страстта на тореадорите!

"Vivo sin vivir en mí
y de tal manera espero
que muero porque no muero."

В реда на нещата...

На прага на един портал, пред който най-после да споделя неразбраните си мисли, изказвам благодарност на моя другар - Димитър, чиято заслуга е моят блог.
През последните години разбрах, че освен мислите и усещанията, има и нещо друго, което може да събира хората - географията! Превърнала се в спътница на размислите ми, тя допринесе за моя примитивен (за сега) изследователски опит да разбера света и запълващите го елементи.
Географите, това сме хора с особен тип мислене, които се стараем да разберем нещата дори само с поглед (някои го правят и със затворени очи). Често сме измествани от псевдонаучните клонове, които възспират обективната оценка на реалната действителност.
Ала все търсим цепителност из всички тези науконепропускливи пластове, за да излеем смисъла на истинската география!

Дерзайте колеги! Защото в реда на нещата е да защитаваме гордоста на Географията!
И когато с лека усмивка един истински географ каза "Аз милея за Нея!", разбрах колко още повече искам да усетя възхищение от това призвание. Призвание, наречено - Географ!